Малко детайли извън интервюто:
- "Голямата картина" е важна, но само като фон на нашите действия;
- България се нуждае от решения за развитието на своята армия в рамките на 3-6 месеца и договори до края на годината. Решения и договори за ЦЯЛАТА армия за ЦЕЛИЯ период от 10 години до 2032. Без забавяния.
- Много е важно да се разбере, че условията за купуване, плащане и доставка ще станат по-лоши във времето в следствие на обективни ограничения и НАШИТЕ решения сега. Да няма изненадани, ако някои варианти бъдат затворени заради неясното ни поведение. Да няма изненадани, ако оръжейни системи се окажат недостъпни за нации демонстриращи липса на воля да ги използват.
Накрая, но най-СПЕШНО:
- "Варшавски договор 2" няма да има. Съветски стрелкови и артилерийски боеприпаси, стрелково оръжие, РПГ, ПТУРС и ПЗРК в перспектива няма да са нужни на България, а са критични за Украйна. За по-тежко въоръжение нещата стоят по подобен начин.Утре ще трябва да ги утилизираме. Хуманитарната помощ е важна, но по-малко бедстващи и ранени не се постига с бинтове, а с патрони и ракети.
Това е правилният момент в рамките на НАТо и ЕС България да предложи своите запаси и да поиска честна размяна за ново оборудване.
А какво се предлага насреща? Още от същото...още застой, още носталгия. А ако бедата потропа на вратата, ако Украйна падне и ако шумадийците се раздвижат, кой ще носи отговорност за липсата на готовност? Или ще се вдигат бели знамена?
Гледайте участието тук.