Мирът зависи от наличието на достатъчно разум и сила. Приближаването на конфликтите до границите ни се посреща с нихилистична лекота. Усещането ни за тежестта на положението в което живеем бързо ще се изпари, ако наистина се изправим пред конфликт. Но тогава ще е твърде късно.

Това, което също не осъзнаваме ясно е, че в региона в момента се провеждат няколко стратегически програми, в които страната ни трябва да участва защото става въпрос за сигурността на НАТО и Европа като цяло. Това участие има своите инфраструктурни, енергийни, технологични и военни аспекти. Аз мога да говоря за тези, свързани с отбраната.

Инструментът за отбранителната и в значителна степен - технологична трансформация е реализацията на национална програма за превъоръжаване до 2030 г.. Тази програма обхваща над 10-12 милиарда лева до 2030 година, като решението за поне половината от тях трябва да бъде взето още през 2022 година. Постигането на ефект не само за националната ни сигурност, а и за икономическото и технологично развитие на страната изисква намирането на решения, които да позволят поне половината от този значителен ресурс да се превърне в пряка инвестиция в собствената ни икономика.

1. КОНЦЕПТУАЛНИ И СТРАТЕГИЧЕСКИ АСПЕКТИ

Факт е, че в последните десет години и особено след 2014 г. конфликтите се доближават все по-близо до България и към момента се разгарят в рамките на няколко стотин километра от границата ни.

България на практика е просто ням свидетел и може да разчита преди всичко на помощ от съюзниците си, тъй като в технологично отношение е изключително изостанала. Това нямаше да се случи, ако бяхме взели нужните мерки през 2006-2008-ма година или поне през 2010-2014 г. Но тогава отново решихме, че заплахи няма. Междувременно имаше война в Грузия, война в Украйна, нестабилност и война по границите на Турция, бежански потоци, напрежения в Косово, Босна и Херцеговина, а днес – и на полско-беларуската граница.

Сторените беди са поне две. Рискът е много по-непосредствен и съответно времето за реакция – ограничено. Вместо постепенно и разсрочено във времето, сега ще се наложи да извършим мащабни промени. Което само по себе си е свързано с повишена цена и риск.

Пагубният пропаганден лозунг „НАТО ни пази!“, пуснат в обръщение от привържениците на евразийското развитие на България може да цели единствено да остави страната ни обезоръжена пред надвисващите опасности. НАТО не ни освобождава от отговорност за самите себе си и се основава на взаимна поддръжка, а не на попечителство. Изборът на България да бъде част от НАТО със сигурност не е харесван от всички, но трябва да е ясно, че пактът няма алтернатива, която да не заплашва да разруши мира в Европа и на Балканите и да може да ни предложи сравними възможности за икономическо и обществено развитие. Поне не такива, които да са част от европейската цивилизация.

Лесно е да се защитава позицията, че има по-належащи проблеми и по-спешни разходи. Но отбраната, заедно със законността е сред първите неотменими задължения на държавата. И изисква вземането на решения за подготовка в условия на мир, защото след това е твърде късно.

Решението се състои в трансформация на българската отбрана, подобна на извършената в началото и през 30-те години на ХХ век – преминаване на качествено ново технологично равнище. Основен инструмент, който ще задвижи трансформацията е национална програма за превъоръжаване, която трябва да бъде реализирана най-късно до 2030-2032, а в основната си част – до 2026-2028г.

Превъоръжаването ще е основен инструмент на трансформацията, но той ще отключи решителни промени по отношение на мисленето, подготовката и хората в отбраната. Реалният ефект ще бъде постигнат, когато новите технологии доведат до промяна в отношението към отбраната на индивидуално равнище – когато както гражданинът, така и военнослужещият са убедени, че България разполага със съвременни боеспособни въоръжени сили.

Преди да се премине към възможните решения за провеждането на такава програма за превъоръжаване е необходимо да се отговори на въпроса за нейното финансово изражение и очакван икономически ефект.

2. ФИНАНСОВИ АСПЕКТИ

Разумната граница на разходите за отбрана е следствие на национално решение. С малко изключения, сред икономически развитите държави тези разходи са под 2% от брутния вътрешен продукт. Важни изключения сред съюзниците ни са САЩ, Обединеното кралство, Франция, Полша, балтийските държави, Румъния и Гърция. Разбира се това е свързано както с глобалната роля на въоръжените сили на първите сред тях, така и с близостта до конфликтни зони и съответно непосредствена заплаха за вторите.

Независимо, че от 2000 до 2008 г. България заделя устойчиво над 2,5% от БВП за отбрана (достигащо до 3,6%), след 2010 беше предприета устойчива политика за намаляване на разходите и отказ от подмяна на съветското въоръжение. Единственото сериозно изключение беше придобиването на половин ескадрила F-16 и сключването на договор за придобиване на два многоцелеви патрулни кораба.

Поради тази причина, както и заради непрекъснатия натиск за нови социални разходи, към момента разумната ресурсна рамка за трансформация е 2% от БВП (колкото е договорената и в рамките на НАТО) и повишаването и при възможност.

Целта е формирането на фонд за превъоръжаване в рамките на поне 10-12 млрд. Лева за проекти, които да се реализират не по-късно от 2030-2032 г. с приоритет върху периода до 2026-2028г. заради посочената спешност в следствие на забавените с поне десетилетие решения.

Заделянето на този ресурс ще доведе и до по-голям натиск върху въоръжените сили, защото ще изисква около 0,5% от БВП директно да бъдат заделени за основни инвестиционни проекти. Ще е необходимо внимателно планиране за оптимизиране на организационните структури и оптимално използване на наличните хора в отбраната и предоставянето на условия, които да направят военната служба достатъчно привлекателна. Това изисква както известно преструктуриране, така и значително по-голямо използване на резервисти и доброволци. Значителната на пръв поглед сума не трябва да ни заблуждава - ние няма да можем да приложим подхода на придобиване на “най-доброто на пазара”. Напротив - в действителност ще придобиваме оборудване на принципа “най-доброто за парите ни”. Намирането на компромис ще изисква внимателно определяне на водещите приоритети. Ще ни се налага да придобиваме на оборудване, което е достатъчно добро за изискванията на бъдещите конфликти, при ясното съзнание, че има и решения с по-високи характеристики. В практически аспект, нуждата от намиране на този баланс ще доведе до редица критики, които да поставят под съмнение както необходимостта и финансовите параметри, така и техническите характеристики на придобиваното оборудване. Важното е да бъдат избирани решения, които имат най-голям общ ефект върху способностите на въоръжените сили и икономиката на страната.

Друг важен финансов аспект е този за “стратегическите партньорства”. Той ще бъде разгледан и в следващите раздели, защото се изразява както икономически и технологични ефекти, така също и в такива които са пряко свързани с бъдещото използване на въоръжените сили и възможностите за осигуряване на достатъчна поддръжка в условията на кризи.

Финансовата страна на стратегическите партньорства и постигането на договорености правителство-правителство са свързани с постигането на по-благоприятни финансови условия при сключването на “пакетни сделки” включващи различни системи въоръжение и техника не на последно място - привличане на допълнително финансиране от фондове за военна помощ.

3. ИКОНОМИЧЕСКИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ

Военният аспект (техническите и експлоатационни характеристики) и финансовият аспект са придружавани и от трети, не по-маловажен - икономически и технологичен аспект. Той се състои в използването на превъоръжаването като инструмент за инвестиции и трансфер на технологии в икономиката.

Възможностите за производство на основни системи въоръжение и техника са силно ограничени. “Да си произведем” е популистки абсурд.

Това не означава, че такива липсват изцяло. Редица компании, вкл. Такива, които не са отбранителната промишленост могат да бъдат ангажирани в процеса. Производството на съвременно въоръжение е на практика едно от най-високотехнологичните производства, които съществуват. Програмата за превъоръжаване открива много възможности свързани с безпилотни летателни апарати, системи за комуникация и управление, машиностроене.

В същото време трябва да сме наясно, че трансферът на технологии не трябва да е самоцел и просто да бъде добавен към цената, която плащаме. Постигането на икономически изгодни условия се постига или с достатъчно голям мащаб на сделката, когато собственото потребление оправдава инвестицията, или с възможности за продажби на трети страни - или (в най-добрия случай) на комбинация от двете. Първото съображение винаги трябва да се има предвид и да се опитваме да постигнем по-голяма унификация сред избраните машини, така че исканията ни за трансфер на технологии да са оправдани. В същото време, предвид мащаба на поръчките за българската отбрана и сигурност, трябва да си даваме сметка, че експортните възможности в редица случаи ще са преобладаващи. Това изискване ни ограничава до подизпълнители, които са достатъчно конкурентни на европейския пазар и производства с достатъчно добро съотношение цена/технологии, които могат да бъдат насочени към Балканите, бившия СССР, Близкия Изток, Африка и Средна Азия.

В определени случаи може да се прибягва и до решения свързани с придобиването на употребявано оборудване или до модернизиране на такова, с което вече разполагаме. Този вариант има своите безспорни слабости, но може да бъде предпочетен заради по-кратките срокове в сравнение с новото производство, изгодната цена или наличието на достатъчно голямо количество оборудване, което да оправдава придобиването или модернизирането с хоризонт от поне 15 години напред.