Обявеното решение на правителството на САЩ за санкциониране на Божков, Пеевски, Желязков и други е преди всичко ясен сигнал за изчерпаната търпимост към корупцията в България. Тя се превръща от проблем на националната, в проблем на съюзната сигурност. Очевидно е, че не става въпрос за единично действие, а за политика от поне една година насам. Пределно ясният сигнал с декларацията на председателя и заместник-председателя на комисията по външна политика преди изборите на 04.04. е част от поредица действия, независимо от неумелото отричане и твърденията за изказване на "лично мнение".
Мнозина въздъхнаха с облекчение при тази новина, а редовни защитници на бившето правителство побързаха да обяват този акт за намеса във вътрешните работи на България.
Реакцията на първите е нормална, тъй като получават важна подкрепа след дълги, продължителни, а за някои - и скъпоструващи лични усилия. Твърденията, че се чака отвън да ни бъдат решени проблемите са неверни. Точно обратното - външната реакция е следствие от българските усилия.
Относно изявяващите се като защитници на националния суверенитет - това поведение е срамно. Слава Богу, националната ни гордост не се изразява в защитата на компрометирани личности от съдебно преследване. Единственото жалко в случая е, че не успяхме достатъчно рано да се справим сами. Но се надявам искрено, че в бъдеще няма да допускаме същите грешки.