Факти:

  1. МиГ-29 или каквото и да е друго съветско оборудване оттук нататък няма да се поддържа с Русия и Беларус.

Не коментирам защо за Бога толкова искаш да работиш с държавата, срещу която твоите самолети всъщност патрулират?

Ако толкова се държи на запазването на МиГ-29, това вероятно може да стане за сметка на „канибализиране“ на унгарските.

Едва ли Полша и Украйна биха искали да работят с нас, предвид нашето поведение и факта, че след войната ще са доста заети с възстановяване. Този влак беше изпуснат, а така и не стана ясно какво се случи с доклада на делегацията в Украйна през декември и дали случайно копие не е заминало в североизточна посока.

  1. Претендиращите за хладнокръвие и експертиза трябваше да го разберат още 2014-та. Но поради липса на хладнокръвие и експертиза си затваряха очите до ония ден, а днес продължават тежко да не разбират ситуацията. И чакат победния парад на Червената армия в Киев.
  2. Такъв парад няма да има и сега е най-неподходящия момент руските опорки да се прокрадват в официалната ни политика. Защото последствията няма да ги носят виновните, а нацията като цяло.
  3. МиГ-29 могат да временно да извършват охрана на въздушното ни пространство, но сме наясно, че броят им е минимален за отбрана на това пространство и те на практика не могат да участват в съюзни бойни мисии. Предвид ситуацията такива стават все по-възможни.
  4. Реалното решение е разполагане на повече съюзни самолети с реални бойни възможности, както и наземни елементи на съюзна противовъздушна/ противоракетна отбрана.
  5. Накрая – съжалявам, че се стигна до тук, но това са фактите. Да се бяха сетили за националната ни независимост през 2014-та, вместо да вярват на руснаците и празните приказки за лодки и платноходки. Всъщност, много хора се сетиха, но кохортата "балансьори" наложи мнението си.

Линк към Facebook публикацията може да намерите тук.