В какво се състои подготвяното решение за проект за изграждане на батальонни бойни групи?

На 01.09. американската Агенция за отбранително сътрудничество (DSCA) публикува съобщение1 , с което Държавният департамент одобрява възможната продажба на България на бойни машини “Страйкър” и допълнително оборудване на цена от около $1,5 млрд. Още в този момент последваха учудени реакции, изненадани че България въобще се намира в състояние на преговори за закупуване на бойни машини. Всъщност изпращането на официално запитване е официално обявено от министъра на отбраната през месец май тази година пред комисията по отбрана2 .

Разрешението за сключване на договор все още е далеч от окончателно решение и предстоят стъпки както в България, така и в САЩ. Процедурата се осъществява според схемата за т.нар. “Чуждестранни военни продажби”3 на САЩ. За да бъзе факт, сделката трябва веднъж да бъде одобрена от българското Народно събрание като Проект за инвестиционен разход (ПИР), а след това - и като междудържавен договор.

Проектът за инвестиционен разход - общи параметри

Проектът "Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада” в този си вид включва 198 машини, 183 от които от фамилията “Страйкър”, както и необходимото допълнително оборудване. В посоченият брой машини, освен 183 “Страйкър” влизат и 15 тежки високопроходими транспортни машини (HEMTT) от четири типа, включително 3 ремотно-евакуационни и 6 цистерни.

При сключване на договора до края на 2023 г., доставката на машините ще се осъществи от есента на 2025г. до пролетта на 2028г.Така общият срок за реализация на проекта е по-малък от четири години и половина. Силните и слабите страни на вариантът “Страйкър” ще бъдат разгледани по- подробно, но относително кратките срокове за доставката на такъв брой машини4 , както и цялостното разгръщане на логистика на САЩ в Източна Европа вероятно са преобладаващите причини за предпочитането на тази алтернатива.

За разлика от посоченото съобщение на DSCA на 01.09., разходите в ПИР "Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада” са не $1,5 млрд., а $1,210 млрд. и $1,376 млрд. Втората сума се равнява на около 2,5 млрд. лева при сегашният курс на долара, която е най-често цитираната в публикациите по темата. Това по-високо число се основава на очакваните скоро предложения за допълнителни договори за артилерийско и стрелково въоръжение и противотанкови ракетни системи “Джавълин”5,съответно $65 млн. и $101 млн.

С отчитането на тези два допълнителни договора и посоченото допълнително оборудване, включително такова за командване, управление и комуникации, може да се твърди, че България поръчва цялостен и завършен продукт, който ще бъде в готовност веднага след като бъде усвоен от българските си екипажи. Съществували в миналото идеи, че придобиването на машините, куполите с оръдейно въоръжение, комуникационните системи, противотанковите ракетни комплекси и друго оборудване може да става отделно и последователно, този път са преодолени и ще получим цялостно решение.

Фамилията “Страйкър” и българският отбранителен инвестиционен проект

“Страйкър” (Stryker) e не просто фамилия от машини, а отделна концепция за изграждане на механизирана бригада, макар идеята после да се разпространява сред множество производители на техника, както западни, така и източни.

При наличието на леки (пехотни) и тежки (бронирани) бригади в американската армия в началото на XXI век, планиращите търсят решение, което да е едновременно мобилно (чрез транспортни самолети) и достатъчно защитено (основното транспортно средство на пехотните6 бригади е високопроходимият 4х4 машина HMMWV – „Хъмви“). Така се ражда концепцията Stryker, която в допълнение трябва да осигури по- лесна логистична поддръжка чрез използването на обща платформа за десет типа машини (означени М1126-М1135) - вкл. бронетранспортьори, командни, разузнавателни, противотанкови, самоходни минохвъргачки и др. От този момент към тежките (бронирани) и леките(пехотни) бригадни бойни групи на американската армия се добавят и Stryker бригадни групи, които по същество са “средни” или “междинни”. Stryker бригадите са предназначени и се използват за ниско до средно-интензивни операции като тези в Ирак и Афганистан.

В този базов вариант Stryker наистина е бронетранспортьор (БТР) въпреки значително по-високата си защита в сравнение в познатите в България съветски образци.

Основният тип машина, който България ще придобие - 90 ХМ1126 Драгун7 се разработва след 2016 г. и се отличава от базовия вариант по две основни характеристики - наличието на купол с 30мм оръдие и променената структура на корпуса (V-shape hull) за повишена защита срещу мини и самоделни взривни устройства (IED8).

Наименованието „Драгун“ идва от основният заявител на тази бърза модификация, която се предприема след началото на войната в Украйна през 2014г. - 2-ри кавалерийски полк на армията на САЩ в Европа. В случая наименованието “полк” не трябва да ни заблуждава, защото това е пълна бригада “Страйкър” - 4800 военнослужещи, 340 бойни машини и 118 системи Javelin9 . Сред бойните машини са и 83 Stryker Dragoon10.

Според съществуващите планове поне три “Страйкър” бригади ще бъдат преоборудвани с машини “Драгун”, като потенциално програмата може да обхване шест. Те няма да са идентични с тези, които ще придобие България и които вече има в Европа, защото куполите не са MCT-3011 на Kongsberg, а MCWS12 на консорциум между Oshkosh и Rafael. Макар през 2021г. да е сключен договор за преоборудване на три бригади, военните тестове на MCWS ще приключат през 2023г.13

Спецификите на българският проект не свършват до тук. Българската версия на “Драгун” ще е допълнително въоръжена с "Джавълин”. В бригадите “Страйкър” всеки взвод се състои от 4 машини - по две с купол “Драгун” с 30мм оръдие и две с дистанционно управляема система CROWS-J14 – 7,62мм или 12,7мм картечница с противотанкова ракета "Джавълин”. В българския случай машините са 3 във взвод и се изисква всяка да има едновременно купол с 30мм оръдие и ПТУРС. Поради тази причина в предложения проект присъстват и системите CROWS. Вариантът ще е подобен на демонстрирания през 2017г. от производителя Konsberg15 и приетите на въоръжение в Хърватска, но монтирани на бойни машини AMV Patria.

Разликата между 340 и 182 машини - съответно в бригадите “Страйкър” и в българският договор се дължат на структурни различия, тъй като България все още е силно повлияна от моделите от времето на Варшавския договор.

Машините за бойно осигуряване са значително по-малко отколкото в американските бригади, като самоходните минохвъргачки изцяло липсват и ще се продължи разчитането на познатите 120мм “Тунджа” на базата на МТ-ЛБ. Кавалерийският(разузнавателен) ескадрон (батальон), който в бригадите “Страйкър” е със значителни възможности, в нашият случай вероятно се представлява от 17-те машини в конфигурация M1126 ICV - БТР с допълнително разузнавателно оборудване и вероятно с CROWS-J с Javelin. Но това са слабости заложни в проекта от самото начало. Решението може би е оправдано, тъй като дори по-малките като щатна численост български бригади са със значителен некомплект.

Наименованието на проекта “Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада” показва, че това е първата и най-важна стъпка от пакет от проекти, но с това бригадата далеч няма да е превъоръжена. Други два основни проекта са тези за противовъздушната отбрана на бригадата и за придобиване на 155мм гаубици с голям обсег (40 км), както и потенциално други по-малки проекти относно разузнаване, инженерно и логистично осигуряване и др.

Извън тази механизирана бригада остават друг важен за Сухопътните войски проект - за ракетните системи за залпов огън от типа HIMARS, намирането на решение превъоръжаването на втора бригада, дългосрочно решение за развитието на танковите сили, замяната на стрелковото въоръжение, съвременна индивидуална екипировка и др.

Оценка

Както вече беше посочено, от гледна точка на срокът за реализация, пълнота на пакета оборудване, цената и възможностите за достъп до резервни части и поддръжка, това е съвкупно най-доброто предложение, което България е получавала. Междуправителственото споразумение осигурява възможно най-пълен пакет оборудване, като се избягва рискът машините да се купуват от една компания, куполите от втора, въоръжението от трета, комуникациите от четвърта и т.н. Освен това не е без значение фактът, че запасите от машини “Страйкър” с необходими резервни части, боеприпаси (включително ракети “Джавълин”) и т.н. в Европа ще се увеличават, което е от голямо значение за своевременната и ефективна поддръжка.

Потенциална слабост в това отношение е само неизвестността относно решението на американската армия да придобие нови куполи на Oshkosh и дали дългосрочно MCT-30 ще бъдат поддържани. Ако липсват необходимите гаранции - съответно да се намери сигурно европейско решение.

Безспорно най-слабата страна на "Страйкър Драгун” е че във все още действащата “Програма 2032”16 е посочено изграждането на механизирана бригада от тежък тип. Тежките пехотни батальони17 имат способности за високоинтензивни маневрени бойни действия и нанасяне на решителни удари на противника чрез използването на тежки бронирани бойни машини на пехотата. По отношение на изискванията към въоръжението Stryker Dragoon с ПТУРС Javelin притежава необходимите способности за поразяване на противникова пехота, танкове и други бойни машини. Но той не е проектиран за ролята на тежка бронирана бойна машина на пехотата, която в американската армия се изпълнява от бойната машина “Брадли“18 . За разлика от Хърватска19 , България не прояви интерес към придобиване на такива машини когато тази възможност беше налична.

От друга страна, както по отношение на националната ни отбрана, така и за ролята ни в колективната сигурност, е най-важно да имаме цялостно работещо решение, което може да се реализира в ясни срокове. В това отношение насреща стои ясно работещ модел, който е широкоразпространен и с разгърната система за поддръжка. Присъствието на тези машини в Европа, включително и на полигона „Ново село“ дава възможност обучението да започне дори преди пристигането на първите български образци. А в сравнение със сега наличния инвентар на Българската Армия, това със сигурност е качествено ново равнище, с което се влиза в XXI век.

Източници

  1. https://www.dsca.mil/press-media/major-arms-sales/bulgaria-stryker-vehicles
  2. https://bnr.bg/horizont/post/101824962/balgaria-chaka-obvarzvashta-oferta-za-boinite-mashini-na-pehota-ot-sasht-kaza-voenniat-ministar
  3. Foreign Military Sales
  4. Сред последните сделки за подобно оборудване е придобиването на AMV Patria от Словакия. При 76 машини и по-малък пакет оборудване, сроковете са сходни - 2022-2027. https://www.mosr.sk/51903-en/slovensko-a-finsko-podpisali-medzivladnu-dohodu-o-akvizicii-bojovych-obrnenych-vozidiel-8x8/
  5. ATGM Javelin - Противотанкова управляема ракетна система (ПТУРС).
  6. Понякога те са планински или въздушнопреносими.
  7. Dragoon
  8. IED- Improvised explosive device
  9. https://www.2cr.army.mil/About-Us/Mission/
  10. https://www.defensenews.com/land/2021/06/03/army-chooses-winner-to-build-its-new-stryker-gun-system/
  11. MCT-30 – Medium Caliber Turret 30 - Купол за среден калибър-30 (за 30мм оръдие) https://www.edrmagazine.eu/kongsberg-renews-names-and-products
  12. MCWS – Medium Caliber Weapon Station - Оръжейна система със среден калибър. Макар да е наречена weapon station, а не turret (купол), MCWS като клас не се различава от MCT-30, тъй като и двете са без екипаж - дистанционно управляеми. Weapon station обикновено се използва за по-леки картечни системи, а не за оръдейни, където най-често понятието е купол. https://oshkoshdefense.com/medium-caliber-weapon-system-mcws/
  13. https://www.defensenews.com/land/2021/06/03/army-chooses-winner-to-build-its-new-stryker-gun-system/
  14. CROWS-J – Common Remotely Operated Weapon Station – Javelin - Обща дистанционно управляема оръжейна система - Джавълин. Това е усъвършенстван модел включващ противотанковата ракетна система. https://www.dote.osd.mil/Portals/97/pub/reports/FY2018/army/2018strykercrowsj.pdf?ver=2019-08-21-155808-197
  15. https://defence-blog.com/patria-to-showcase-at-idex-2017-its-new-version-of-the-amv-28a-combat-vehicle/
  16. Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032, 2021, стр.13
  17. В НАТО – тежка пехотна. „Механизиран“ се използва за средните пехотни бригади/батальони.
  18. Bradley Fighting Vehicle
  19. https://www.army-technology.com/news/croatia-armed-forces-to-acquire-89-bradley-fighting-vehicles/?cf-view