Ускорена модернизация на отбраната - ролята на малките инвестиционни проекти

Един от категоричните изводи от войната в Украйна е, че механичното сравнение на бройки основни системи въоръжение и техника не работи. Способностите на въоръжените сили зависят от редица други фактори и оборудване. Именно механичното сравнение подведе руските планиращи и някои западни експерти, които предричаха бърз крах на Украинската отбрана.

В България основният фокус на отбранителната модернизация е поставен върху реализацията на големи инвестиционни проекти. Те разбира се следва да са приоритет за политическото равнище на държавата и отбраната, но реализацията им се среща с няколко основни проблема: 1.Необходимият финансов ресурс не само не е гарантиран, но прогнозните стойности са значително по-малки от необходимите; 2.Поръчките се възлагат бавно, а се изпълняват още по-бавно (към момента европейската отбранителна индустрия е безпрецедентно ангажирана) и резултатът ще бъде достигнат след 6-8 години;

Сложността на големите инвестиционни проекти води до обща мудност на системата за отбрана. В същото време войната в Украйна показва, че са необходими и възможни бързи промени – модернизация, която започва сега и води до бърз ефект – съгласувано, но без да се изчаква реализацията на големите проекти.

Един от непосредствените изводи от войната в Украйна е значението на пехотните формирования и по-специално леката пехота, заедно със силите за специални операции. Без да се подценява значението на останалите видове и родове войски, отбраната, контролът и превземането на обекти се осъществява от пехотата с поддръжка от останалите. Като очевидно несъстоятелни се показват концепциите, че противникът може да бъде унищожен „безконтактно“, с минимален риск за собствените сили).

Ролята на пехотата не може да бъде сведена само до физическо заемане на обекти, където противниковата съпротива е вече сломена от високотехнологични системи действащи от разстояние. Показателно е, че на тактическо и оперативно равнище контролът върху населените места е първостепенна задача от началото на войната, а в тези случаи пехотата е незаменима. Една от сферите, в които се демонстрира явна еволюция както отпреди, така и по време на конфликта е тази на пехотното въоръжение и оборудване.

Освен по-малкото финансиране (в рамките на бюджета за отбрана) и относително бързата реализация, малките инвестиционни проекти в много по-голяма степен могат да бъдат възложени на българската индустрия и да разчитат на съществуващи продукти или такива, които могат да бъдат модифицирани самостоятелно или заедно с чуждестранни партньори.

По този начин се съчетават: 1.Бързо начало на модернизацията с отчитане на непосредствените изводи от войната; 2.Възможност за относително бърза реализация на малките проекти; 3.Реално ангажиране на българската индустрия.

Областите, в които могат да се реализират малки инвестиционни проекти със значителен ефект за отбранителните способности са редица:

• На първо място – придобиване на съвременни (включително модернизирани) противотанкови управляеми ракетни комплекси (ПТУРК) (преносими и мобилни) в достатъчно количество – както за създаване на запаси, така и провеждане на достатъчно активна подготовка. Първоначалното руско нахлуване в Украйна беше спряно включително и заради насищането на отбраната с ПТУРК. Произвежданите към момента в България ПТУРК могат да бъдат модифицирани в партньорство със съюзници, включително Украйна (успешни примери са комплексите Стугна/Скит). Наличните запаси от по-стари системи могат бързо да се реализират чрез износ. Макар западните образци да имат като цяло по-високи характеристики, това се компенсира от по-ниската цена и потенциално по-масовото производство. А в контекста на войната в Украйна се показа значението на възможността за насищане на войните с въоръжение. Всички бронирани машини са уязвими, като това с особена сила важи за съветските (или техни деривати) БМП и БТР, като се потвърждават известните още от войната в Афганистан (1979-1989) слабости в защитата, обзора и вътрешния обем на машините.

• Съвременни (включително модернизирани) преносими зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК) (преносими и мобилни) в достатъчно количество – в много голяма степен е валидно посоченото за ПТУРК. Положителен пример за възможно сътрудничество при модернизация на по- стари системи е полската „Piorun“, която освен за Украйна се изнася за Балтийските държави и Норвегия. Специфичен съпътстващ елемент са малките преносими и мобилни радиолокационни станции, които спомагат за създаването на единна ешелонирана система за ПВО.
• Съвременни (включително модернизирани) РПГ с широк спектър боеприпаси. В Украйна вече се използват както широка гама боеприпаси за РПГ-7, така и се прилагат успешно реактивни гранатомети BULSPIKE. Последните имат широко приложение както като последно противотанково средство на пехотното отделение, така и особено при действията в населени места (както противотанкови, така и термобарични, осколъчни, стенобойни и т.н.). Продуктите могат да бъдат допълнително модифицирани и както беше посочено по-горе – наличните запаси да се реализират за износ и да бъдат подменени с новопроизведени количества.

• Интегрирани на ниско равнище средства за артилерийска поддръжка – 60/81/120 mm (NATO) преносими, буксирни и самоходни минохвъргачки. Освен, че системите и боеприпасите са по-достъпни (евтини и лесни за производство) от 105-155mm гаубици, минохвъргачките са средство за огнева поддръжка на пряко подчинение на пехотния командир на равнище батальон и по-ниско и се явяват уникално средство в неговия арсенал.
• Малки разузнавателни безпилотни летателни апарати (БЛА, дронове) в достатъчно количество на ниско равнище. Малките апарати са нужни за всеки взвод. Това се отнася както за офанзивни, така и за дефанзивни действия. Необходими са количества, които осигуряват непрекъснато използване (ротация) и покриване на загубите. В това отношение е необходимо преодоляване на мирновременната култура на пестене на материалните средства – загуби на дронове ще има, но те предотвратяват загубите на хора и скъпи бойни машини. Ако Българската армия няма възможност за бързо придобиване на специализирани дронове, има смисъл от придобиване по-евтини и достъпни граждански апарати с цел обучение на множество специалисти по използването им на най-ниско равнище.
• Специфичен подраздел на малките БЛА са т.нар. баражиращи боеприпаси (loitering munitions) или въоръжени дронове, които са с относително ниска цена и използват модификации на широкоразпространени боеприпаси – 60/81/82мм мини или 40мм гранати за РПГ.
• Широкото използване на дронове води до необходимост от селективни анти-дрон системи на ниско равнище (за защита на отделни позиции), които да засичат и въздействат на противникови БЛА, без в същото време да въздействат на приятелските апарати и да възпрепятстват собствените действия.
• Сигурните програмируеми собствени радио/дигитални комуникации и съответно системи за смущаване и заглушаване на противниковите комуникации демонстрираха огромното си значение. Използването на граждански системи има както своите предимства (Starlink), така и недостатъци – GSM системи, граждански радиостанции и др.

Индивидуалното въоръжение и оборудване формира цяла отделна група проекти:

• Индивидуалното оборудване, включително удобни и здрави обувки и облекло, които са в състояние да покрият целият температурен и климатичен диапазон на централна, източна и южна Европа и да отчитат нарастващото значение на топлинната маскировка. В тази част влиза и адекватно и съвременно т.нар. „лагерно-походно“ оборудване, раници, багажни системи и т.н. В това отношение има напредък, но все още не е обхваната цялата армия, налично е сериозно разнообразие, а част от продуктите изостават значително от добрите световни примери. Индивидуалното оборудване трябва да позволява запазване на ефикасността на хората при тежки метеорологични условия за продължителен период от време.
• Индивидуалните средства за защита, включително съвременни бронеплочи, багажни системи и каски, с необходимата надеждност са задължително изискване. Недопустимо е да не са налични достатъчни средства за целия личен състав. В тази област в последните години има напредък, но не достатъчно бърз и понякога с компромиси в качеството.
• Индивидуалните оптични прибори, включително такива за нощно виждане и термални прибори в достатъчни количества. Разпространението на ПНВ и термални прибори превръща необорудваните с такива средства сили в мишена. Индивидуалният оптичен прибор е задължителен. В тази връзка сериозно стои въпросът за преминаване на нови основни платформи стрелково оръжие в общите за НАТО калибри и с възможност за използване на съвременни оптични прибори.
• Съвременно медицинско оборудване и подготовка – както на индивидуално, така и в малките бойни единици. В условията на неизбежни загуби адекватните съвременни индивидуални медицински комплекти със съответната подготовка, така и адекватната подготовка и оборудване на бойните санитари често са реалната разлика между живота и смъртта на подчинените.

В по-широк смисъл, такава съвременна подготовка следва да бъде осигурена и на мобилизационно задължените нови медицински кадри и да бъде внедрена във военната(кризисна) подготовка в училищата.

Реализацията на посочените проекти е свързано с две основни предизвикателства – промените в армията и ролята на индустрията.

Трябва да стане ясно, че посочените не са просто групи технически средства, а изискват промяна на разбирането за съвременния конфликт и подготовката на армиите за него. Тези промени обхващат ако не всички, то повечето от елементите на отбранителните способности – доктрини и концепции, организационна структура, подготовка, личен състав и т.н.

Във всички посочени групи са налични продукти произвеждани в България или такива, които относително бързо биха могли да бъдат модифицирани с участието на партньори. Но не трябва да се изпада в крайността поръчки да бъдат възлагани само защото продуктите са български. Напротив – изискванията на въоръжените сили трябва да гарантират необходимото качество и да бъдат стимул за развитие. Нито армията, нито индустрията ще спечелят от протекционизъм, който толерира ниско качество и ниска надеждност. Напротив, държавната протекция трябва да се изразява в създаването на външнополитически условия за сътрудничество и в гарантирането на достатъчно големи поръчки, които да оправдават инвестициите в нови или модифицирани продукти. От там нататък компаниите ще намерят най-добрите решения.

И накрая – реализацията на тези инвестиционни проекти изисква преосмисляне на прилагането на процедурите по Закона за обществените поръчки в отбраната. Много често не става въпрос за законови ограничения, а за гъвкавото им прилагане. Един „малък“ проект, приложен към Сухопътни войски като цяло всъщност се превръща в доста сериозен и изисква дълъг период и тромави процедури. От друга страна ограничаването му до отделно формирование води до необходимостта от започване на изцяло нова процедура при допълнителна поръчка и може да доведе до избор на различни доставчици с различни продукти. При запазване на изискванията за ефективно използване на ресурсите и прозрачност на процесите, водещото не може да бъде спазването на процедурите (те само задават рамката), а придобиването на продукти, които позволяват на въоръжените сили ефикасно да изпълняват произтичащите от съвременната война задачи.