Независимо от заявленията е факт, че в последните дни на старото правителство е сключено споразумение с МиГ, с което на практика се отказваме от търсене на неустойки за забавянето на изпълнението на договорите.

Другият повод са отношенията с Македония.

Двете теми са пряко свързани чрез превъоръжаването на Българската армия.

Първо: Превъоръжаването е стратегически въпрос, а не сбор от отделни проекти за доставка на техника. За България ролята на основни партньори могат да бъдат само Германия или САЩ. За съжаление Германия няма желанието да заеме такава роля в Югоизточна Европа. Формулата „Проектът на Сухопътни войски“ за основното (но не цялостно) превъоръжаване на три батальонни бойни групи е грешна. Нужно е цялостно решение не само за Сухопътни войски, а за отбраната като цяло. А то минава през споразумение със стратегически партньор.

Второ: Съветската техника ще се поддържа без Русия и Беларус. Те могат да бъдат заменени с Полша и Украйна. Но съществува и по-благоприятен вариант.

В следващите години Украйна ще получи значителна финансова помощ за своята отбрана, но страната не е член на НАТО и ЕС и за нея съществуват ограничения за придобиване на западно въоръжение. Украйна се нуждае от оборудване, което бързо може да бъде усвоено и използвано. Освен това разполага с индустриалната база да поддържа и модернизира съветска техника.

България разполага със съветско въоръжение, от което трябва да се освободи. То може да бъде предадено на Украйна, а в замяна да бъде получено западно оборудване. Българската индустрия може да продължи да изпълнява ролята си на доставчик на Украйна и да използва приходите за усвояване на нови технологии и така да се превърне в интегрална част от европейската отбранителна индустриална база.

САЩ и/или държави от ЕС могат да финансират такъв преход и така значително да облекчат нашето превъоръжаване. На практика те биха финансирали собствената си индустрия за производството на ново оборудване и предаване на техника към нас и от България – към Украйна. Това не замества нужните инвестиции в най-високотехнологичните области, но значително подпомага и двете страни.

Трето: Какво общо има Македония? В изпълнение на своята програма за членство в НАТО, РС Македония ще оборудва лекопехотна батальонна бойна група с машини „Страйкър“ от GDLS. Този проект не е изолиран и включва търсене на възможности за придобиване на по-тежко оборудване, в т.ч. бойни машини „Брадли“ и самоходни гаубици „Паладин“.

Така се оформя следната реалистична алтернатива относно превъоръжаването на Сухопътни войски и Българската армия като цяло:

*Рамков договор със САЩ за трансфер на техника от България към Украйна и от САЩ към България;

*Формиране и превъоръжаване на бригада „Страйкър“ и тежка бригада на основата на платформите „Страйкър“, „Брадли“ и „Абрамс“.

*Създаване на техническа основа за постигането на оперативна съвместимост с армията на РС Македония и (поради размера на поръчката и постоянните съвместни учения в България) - за изграждане на производствени и поддържащи бази на територията на България. Допълнително предимство е обвързването на Румъния с GDELS, които са едно от дружествата на GDLS. Така можем да сме част от високотеехнологичен концерн с бази в България, Румъния и Македония и клиенти (освен националните държави) – силите на САЩ в Европа, Близкия Изток и Африка.

Промяната изисква преди всичко решително и мащабно мислене.